Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали. Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина…
- Кой аз? стиска още по-силно.
- П-педро.
- Кой Педро?! стиска с две ръце Джо.
Тишина…
- Питам, кой Педро?! и още по-силно стиска…
- Н-немият П-педро…
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
- Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
- Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
- Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
- Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
- Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели.
- Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
- Мамо, студено ми е ма, мамо.