Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Един чукча си купил москвич... Отива в селото всички се събират и почват да му се радват. Един почуква калника и казва: - Железен е! Друг го поразклаща малко: - Стабилен е! Пристига старейшината, всички му правят място да мине да погледне и той ... отишъл, хванал ауспуха, разклатил го и казал: - Мъжки е...
Семейни 4,628 прегледа
Следващ →

Още вицове

По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури. Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът: - Ти не може да си руснак. - Как така? - Ами така! На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът: - Ти не може да си руснак. - Как така? - Ами просто няма руснаци-негри. Казват, че по това, как мечката куца напролет, може да се определи коя лапа си е смукала насън. И вие ли мислите, че децата в самолетите трябва да се поставят в специални звукоизолирани контейнери? Вълкът предложил на кучето: - Хайде да си поиграем? Кучето се разтреперило: - Страх ме е, Вълчо! Може да ме изядеш! - Спокойно, ще си сложа наморник - предложил Вълчо. Сложил си наморник, а кучето пак трепери. - Добре, ще си вържа и краката - навил се вълкът. Кучето пак трепери. - А сега защо трепериш? - От вълнение. За първи път ще ям вълче месо... Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…