Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 16°
Преди малко дойде дъщеря ми и ми каза: - Тате, искам веднага да ви напусна. Дай ми стаята под наем. Занеси всичките ми дрехи в Червения Кръст. Продай ми телевизора, уредбата и лаптопа. Откажи се от мен и никога повече не разговаряй с мен. Изключи ме от завещанието ти. Всъщност не го каза точно така. Тя каза само: "Тате, запознай с новия ми приятел. Мохамед се казва."
Черен хумор 2,380 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама българи отишли в чужбина. Влизат си в хотелската стая и гледат - има топла вода! Единият казал: - Ех, има топла вода! Жалко, че няма да останем до събота, та да се изкъпем... Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите... ето как щеше да изглежда една обява: Длъжност: шофьор Изисквания: професионални навици на управление на леко- и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове, на въоръжение в страните НАТО. Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Формула-1 - препоръчва се. Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи международни ралита, но не по-стари от 2 години. Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на интервюто. Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване, бордови компютри, ABS, GPS и автомобилини аудио системи на водещи световни производители - задължително. Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи - плюс Звъни телефонът. Слушалката вдига баща на три дъщери. Преди да успее да каже и дума, той чува ласкав глас: - Ти ли си, жабче? - Не, аз съм собственикът на локвата! Молба от студент: „Моля да ми отпуснете стипендия поради тежкото ми материално положение, предизвикано от липсата на стипендия.“ Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти: „Повече никога няма да говоря на „ти“ с учителя си!“ На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти: — Казах ти 100?! Защо си го написал 200 пъти? А Иванчо: — За да ти е по-приятно!