Сряда, 28 октомври 2026
|
Смолян
7°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
На изпит по руски език. Учителката пита Иванчо: - Скажи меня за Ленин. - Он плешив! - Садист, двье! - Кой садист, ма, да не съм го оскубал аз!
Прочети още подобни вицове
28.10.2026
26.10.2026
25.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Студентски
Преподавател по време на лекция за теорията на вероятностите: - Кое е по верпятно - раждането на момченце или момиченце? Студент: - На китайче.
Студентски
03.10.2017
4,176 прегледа
Следващ →
Още вицове
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.
"100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка!
Нане на Вуте: - Мо’а да не мо’а, ма шъ лежим отгоре и да и тежим!
- Мадам, да ви запазя ли къдрицата отпред? - пита фризьорът. - Да. - Ето - отрязвам я и я пускам в найлонов плик.
Хей, ръчички, хей ги пет - три отзад и две отпред...