Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Колега лежи пред кръчмата, мъртво пиян. До него захвърлена книга: "Теория на полето". Минава друг. Гледа книгата. Гледа студента и възкликва: -Е бива ли такова нещо: Момчето агроном, а се напило, като физик!
Студентски 4,337 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между приятелки: - Твоя мъж изглежда умен човек, Предполагам, че знае всичко. - Не говори глупости, даже нищо не подозира. По времето на Хитлер една баба имала говорящ папагал. Дошли войниците в къщата, а папагала казал: - Смърт на Хитлер! Войниците се ядосали и казали на бабата, че другият път като дойдат ще й отрежат главата, ако папагала пак говори същото. Бабата изплашена отишла при попа, който също имал такъв папагал и му се оплакала. Мислил попа, мислил, и накрая предложил на бабата да си разменят папагалите. Минало време и войниците пак дошли в къщата на бабата. Този път обаче папагала мълчал и те решили да го провокират: - Смърт на Хитлер! - Нека бог чуе молитвите ти, сине мой! Млад мъж към съпругата си: - Защо тази супа е без месо? - Не знам. Приготвих я точно по готварската книга, която е останала от баба ти. - И какво пише там? - "Вземете месо за 50 стотинки..." Влезнала една мутра в железарията и казала: - Брато дай ми едно кисело млеко! - Ама господине тука мляко не продаваме... - казал продавача недоумяващ. Борчето повторило още няколко пъти, но железаря така и не му дал мляко. Ядосала се мутрата и набила продавача. На следващия ден мутрата отново влезнал в същия магазин и си поискал мляко. Железаря отново му обяснил, че там мляко не се продава, борчето отново не бил удовлетворен от отговора и пак го пребил. На третия ден железарят решил да се подготви, защото вече му омръзнало да го бият и купил едно мляко. Борчето влезнало в магазина и железарят още като го видял на вратата му казал: - Здравейте господите, от сутринта ви чакам, ето ви киселото мляко, съвсем прясно, току-що докарано. Борчето го погледнало и му отговорил: - Аз мляко си купих от аптеката, от теб искам един хляб! Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата: - Антонина, Антонина, отвори ми! Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента: - Кой е? - ТОЙ Е!