Един пич много си падал по една девойка и няколко месеца я гонкал, да я сваля. Девойката полека-лека почнала, да поддава и накрая се съгласила. Ходили на кафе и се прибират вкъщи. Нашия я съблича и к`во да види. Краката й стархотно космати. Отвратил се той и му се отщяло всичко. Застанал пред нея, почесъл се по главата, и пита:
- Чудя се, тия големи косми, дет` ги виждам по краката ти, не ти ли пречат да бягаш бързо?
- Не бе, що, даже много бързо си бягам с тях.
- Ма, бегай бе, бегай к`во чакаш...
В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос:
- Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни?
-Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...