Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.
- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.
Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.
- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.
Белият издържал и на огъня.
- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!
- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.
Късно вечерта. Момиче си вървяло по тъмна улица. След нея стъпки. Тя тръгнала да бяга. Стъпките я настигнали и един мъж я сграбчил:
- Сега ще те изнасиля !
- Не, не, моля ви, не !
- Няма „НЕ”! – Крещи насилникът.
- Моля ви, не ме изнасилвайте, ще ви направя свирка...
Насилникът поспрял за момент, помислил и се съгласил. Момичето му направило свирката. Изправило се и лапнало цигара като казало:
- Дай огънче !
Мъжът бръкнар в джоба, извадил запалка и огънчето осветило лицата им...
- Радке ?!?!
- Татко ?!?!
- Абе ти ‘що пушиш ма ?!?!!!!