Една баба имала син в града. Дошъл си той един ден, за да вземе нещо за ядене. Започнал да разказва, че всичко било скъпо, особено месните продукти. А много обичал шунка, която била непосилна за джобо му. Старата баба се засмяла и рекла:
- Иди ги разбери младите хора. Щом толкова им харесва шумката, да отидат в гората и да ядат колкото искат.
- Хей, майка ти дава толкова пари за обяд. А моята не мога да я излъжа, тя звъни в училищния стол и пита колко струва обяда.
- Моята също редовно звъни да пита за цената.
- Е, как постоянно я лъжеш?
- Само един път я излъгах. Тя ми поиска телефона на училищния стол, а аз й дадох телефон на ресторант.