Вицет — Смолян

Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва: - Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас. - Добре, заповядайте! - казвам аз. Той влезе, но нещо почна да се върти объркано. - И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам. - Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...

Разни 03.10.2017 2,420 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Какво ще правиш ако умра? Ще се ожениш ли повторно? Съпруг: Разбира се че не! Тя: Защо? Не ти ли харесва да си женен? Той: Харесва ми, разбира се! Тя: Е защо тогава няма да се ожениш повторно? Той: Добре тогава, ще се оженя. Тя: (видимо растроена) Така значи... Той: (пъшка) Тя: И в нашата къща ли ще живеете. Той: Защо не, добра къща е. Тя: И ще спите в нашето легло? Той: А къде другаде? Тя: Ще й даваш ли да кара колата ми? Той: Разбира се, тя е почти нова... Тя: И ще смениш моите снимки с нейни? Той: Би било уместно... Тя: И тя ще играе с моите стикове за голф? Той: Не, тя е левичарка... Тя: --тишина-- Той: По дяволите! Час по български език. Учителката задава въпрос на децата: - Деца, кой ще ми отговори в кое време е изречението: "Вчера се омъжих"? Иванчо вдигнал ръка. - Кажи, Иванчо. - Ами... крайно време е госпожо. Паркингът пред Икономическия институт - София. Табела "Само за служители!". Отдолу дописано: "по изключение - и за автомобили". След първата брачна нощ. Той: - Скъпа, разбрах, че не съм ти първия... Тя(запалвайки цигара): - Да...А аз разбрах, че не си и последния. Нощ преди изпит. В дома на професора звъни телефонът. Професорът вдига и със сънен и раздразнен глас казва: — Да! — Какво, спиш ли, гадино? — ?! — А ние тука учим.