Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце.
- Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми?
Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред.
- Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка.
Жената се съгласила.
- Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка.
Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата.
Новобогаташ показва на приятеля си Рабинович своя новообзаведен замък.
- Столовата е от епохата Людовик XV, - пътьом обяснява той. - Моят кабинет - в стил Бидермаер, гостната - от епохата на Дюрер...
Рабинович понечил да отвори друга врата, но стопанинът го задържал с думите:
- Там е спалнята на баща ми.
- Разбирам, - отговорил Рабинович. - Там е дохристианският период.