Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия…
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…
Мъж и жена се развеждат. Съдията ги пита:
- Кажете ми, защо се развеждате след 20 години брак?
- Ами, г-н съдия - отговаря мъжът - тя постоянно мърмори
и аз вече не издържам. Ето например - 24 май е, светъл
български празник. Аз съм полегнал на дивана и гледам
с удоволствие празничната програма по телевизията, а тя
повтаря ли, повтаря: "Айде бе Иване, няма ли да изхвърлиш
вече тая елха?"