- Тате, нали няма да се сърдиш?
- Зависи какво се е случило...
- Разлях кафето...
- Нищо не е това...
- Да, и аз мисля така, а твоят компютър не мисли така...Той сега въобще не мисли...
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.