Сряда, 28 октомври 2026
|
Смолян
8°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Прогнозaта за зимата: дебелите ще отслабнат...слабите ще изчезнат...
Прочети още подобни вицове
28.10.2026
26.10.2026
25.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
Пуснат е нов опасен компютърен вирус. Той намира потребители в Куба и Северна Корея и от техните адреси изпраща мейлове, че не са съгласни с политиката на партията.
Програмисти
03.10.2017
4,939 прегледа
Следващ →
Още вицове
Отишъл Зайо Байо в плод и зеленчука и попитал продавачката : - Имати ли 100 килограма моркови?! - Не.Нямаме толкова. - каза ла продавачката. На следващея ден Зайо Байо пак отишъл в магазина: - Имати ли 100 килограма моркови?! - Не.Нямаме толкова. - казала пак продавачката. За трети път отишъл Зайо Байо до магазина : - Да имате 100 килограма моркови!? - Да.Имаме. - каза ла продавачката. - Малееее как ще ги продадете!? - изхлил се заекът.
Умираща баба с усилие говори на внучката си: -Искам да ти оставя моята ферма. Това включва вила, трактор и друго оборудване, чифлик и 22 398 750 долара в брой. Внучката, виждайки себе си богата, казва: -О, бабо! Tолкова си щедра! Аз дори не знаех, че си имала ферма. Къде е? С последния си дъх бабата прошепнала: -Facebook ...
Децата са цветята на живота! Продавам семена!
Двама католици си говорят пред църквата: - Ти защо все се караш със жена ти преди два идеш на църква? - Защото ходя да се изповядвам. И, нали имам слаба памет и все забравям, се скарвам със жената и тя веднага ми напомня всичките ми грехове.
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…