Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Жена се връща ядосана вкъщи, носейки голям куфар. Още от вратата подхваща мъжа си:
- Край, омръзна ми! Напускам те! Ето, и куфар си взех да си събера багажа - отивам си обратно при мама!
- Късно е, тя преди малко дойде тука. Напуснала баща ти...