Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората…
- …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата…
- …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- …а може би са на полето, на полето…
- А може и да са в кладенеца…
- …а може би са на полето, на полето…
Влиза в железария един борец и казва:
- Брато, дай един хляб бе!
- Ама господине, тука хляб не се продава! - отвърнал продавача смаян.
Борчето повторило още един-два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила изиономията на продавача. На другия ден влиза пак и пак иска хляб. Железарят отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой.
На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал:
- О-о-о-о! Господине, ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен.
А бoрчето отговорило:
- Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!