Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
- Ето че вече двайсет години се срещаме с вас в тази зала и
то доста често - казва съдията на обвиняемия. - Мисля, че за
тези години вие бихте могли изцяло да се промените и да се
поправите!
- А вие, ваша чест, бихте могли да станете министър на
правосъдието...