Стар английски анекдот.
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, написал предварително до хотела писмо, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета.
Скоро получил отговор:
Сър,
В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати.
Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче!
А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
Слиза Бог на Земята. Придружава го апостол Павел. Вижда на полето - мъж оре, целият облян в пот, а конете теглят плуга едва.
Бог:
- Какво им е?
Павел:
- Ти каза: - Хлябът ваш насъщни ще добивате с пот на лице?
Бог:
- Та аз само се пошегувах!
Вървят и чуват диви женски крясъци.
Бог: Какво е това?
Павел: Ти каза: И вашите деца ще се раждат в мъки!
Бог: Ох, шегувах се, шегувах се!
Вървят по-нататък и виждат свещеник - сит, чистичък, розовичък, и без проблеми, а след обяда целият в злато се кипри във файтон.
Бог: А това пък какво е?
Павел: Това е този, който се досети, че ти се шегуваш!