Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
Лежат в гората лъвът и лъвицата на една полянка и си почиват след като хапнали една сърна и се изчукали
сладко. Таамаан задрямват, от храстите изкача Зайо Байо, удря с една пръчка по носа лъва, дръпва му жестоко мустаците и изчезва с бясна скорост. Лъвът не обръща внимание. Лъвицата възмутена го гълчи:
- Какъв цар си, един заек да се подиграва с теб!
- Остави го, много е палав, пък и бързо бяга, не ми се разваля сега рахата..
След няколко дни се повтаря същата ситуация. Лъвицата не издържала на това издевателство и подгонила заека да защити семейната чест. Гонила го тя, какво го гонила, стигнали до една тръба, Зайко се мушнал в нея, а лъвицата си заклещила главата в тръбата. Минал Зайко отзад и спокойно опънал ръмжащата стопанка. Откачила си тя главата след доста мъки и се връща на полянката с проскубана
козина. Лъвът пита:
- И теб ли те закара до тръбата??