Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
На Иванчо батко му качва момиче в колата и отпрашва към гората, а Иванчо на колелото и след тях. Скрива се зад едно дърво и слуша; -Ще ми дадеш ли? -Няма.
-Ще ми дадеш ли, последно те питам...? -Няма да ти дам.... -Тогава слизай и се прибирай пеш. На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и я закарва на същото място и започва: -Марийке, ще ми дадеш ли ? -Ще ти дам Иванчо. -Марийке, последно те питам, ще ми дадеш ли ? -Нали ти казах, бе Иванчо, ще ти дам. -Вземай колелото тогава, аз ще се пребера пеша...