„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
В купето при Бай Ганьо влиза сексапилна млада дама с огромен куфар. Опитва да го качи на мястото за багаж, но не успява. Невъзмутимо Бай Ганьо си чете вестника и не му дреме. Мадамата опитва пак и в момента на силен напън се изрязва здравата - продължително и звучно. Силно притеснена се обръща към нашия човек и му казва:
- Много се извинявам, господине, може ли да си остане между нас?
- Ти луда ли си, ма? Я отваряй прозореца... между нас да си останело...