Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора:
- Господин директор, искам да ви помоля, ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора.
- Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?!
- Ами, добре. Щом не може - не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре...
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!