Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 11°
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Други 2,412 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един отива в ада. Дявола започнал да го развежда да си избере първото наказание. Пича върви, оглежда се ... ама скръб навсякъде. Казани, кръстове, копане, ....мизария от всякъде. По едно време обече, съзрял в далечината един разпънат на кръст и една кака му прави свирки. Нашия герой веднага извикал "Това е само за мен" И дявола се провикнал "Маце, водя ти смяна" В ресторанта: - Келнер, имаш ли пилешки крилца? - Да, господине. - Я тогава хвръкни и ми донеси една бира! Габрово. Малкият Иванчо звъни на вратата: - Гошко, вкъщи ли си е? Майката на Гошко: - Той сега яде, сигурно и ти си гладен? - Да. - Отивай вкъщи да хапнеш и се върни после да играете. Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ...Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво. Жената: - Момчета, моля ви, отвържете ме.. - А, какво ще ни платиш? - Ами ще платя в натура... - Джо, на теб натура трябва ли ти? - Не! - Да вървим нататък тогава... Оставили я и продължили. След известно време: - Слушай, Бил, а какво е това "натура"? - Знам ли... - Да се върнем и да я питаме, а? - Няма проблеми. Връщат се и питат: - Слушай, момиче, какво е това "натура"? - Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите.... - Джо, трябват ли ти женски гащи? Учителката по биология разказва: - Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: - А къртицата откъде знае колко точно тежи?