Вицет — Смолян

Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява: - Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...

Семейни 03.10.2017 4,125 прегледа

Следващ →

Още вицове

Четирима пасажери пътуват в един влак-един шоп, един пловдивчанин, една дебела и една мощна блондинка. Наближава тунел и изгасват светлините. В тъмнината се чува един юмрук. Излезли от тунела, светнали лампите и четиримата се спогледали мислейки: Дебелата: Сигурно пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и го е цапардосала. Блондинката: Сигурно пловдивчанина е искал да ми метне ръка, но в тъмното е нацелил дебелата и дебелата му е завъртяла един. Софиянецът: Със сигурност пловдивчанина е метнал ръка на блондинката. Блондинката се е ядосала и по погрешка е нацелила мен. Пловдивчанинът: Оооххх, кога ще дойде друг тунел, та да му извъртя на софиянеца още един. Всички казват: сурогатна майка, сурогатна майка... А сурогатна тъща - това майката на любовницата ли е? Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове. Не било Стара планина, а Стара сланина... Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: - Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: - Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно: - Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: - Аз! Джо стиска още по-силно: - Кой аз? Тишина… - Кой аз? - стиска още по-силно - П-педро. - Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо. Тишина… - Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска… - Н-немият П-педро…