Отива веднъж Иванчо при майката на Марийка и казва:
- Лельо Ели, а пък аз таковах Марийка...
- Ааа, да сте мислили, сега щеш, не щеш, ще се ожениш за нея.
- Ма не, бе Лельо Ели, аз таковах Марийка... ударих я с лопатата .
Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер...
Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!