Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж.
- Виж, тате, някой идва - обадил се синът.
- Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко.
След половин час се задал ужасно дебел човек.
- Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът.
- Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко.
След един час край тях минала страшно красива жена.
- Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем.
- Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем.
- Защо? - попитал учудено синът.
- Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
Значи събрали се внучка, дъщеря и баба. Започнали да си говорят коя е изпитала най-голямата си болка в живота. Започнала първа внучката да споделя:
- На мен най-голямата болка в живота ми до сега беше, когато го направих за първи път. Много ме болеше.
После заразказвала майка й:
- Мен най-много ме болеше, когато те родих дъще.
Дошъл ред и на бабата, да сподели своята най-голяма болка:
- Ами, започнала бабата, моята най-голяма болка беше вчера.
Всички започнали да я питата:
- Е как така вчера бе?
- Еми, ей така, отвърнала бабата, както си карах колелото и си прещипах клитора на веригата.