Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Значи събрали се внучка, дъщеря и баба. Започнали да си говорят коя е изпитала най-голямата си болка в живота. Започнала първа внучката да споделя: - На мен най-голямата болка в живота ми до сега беше, когато го направих за първи път. Много ме болеше. После заразказвала майка й: - Мен най-много ме болеше, когато те родих дъще. Дошъл ред и на бабата, да сподели своята най-голяма болка: - Ами, започнала бабата, моята най-голяма болка беше вчера. Всички започнали да я питата: - Е как така вчера бе? - Еми, ей така, отвърнала бабата, както си карах колелото и си прещипах клитора на веригата.
Черен хумор 3,450 прегледа
Следващ →

Още вицове

Трима вампири се уговарят да ходят до съседното село за кръв. Първият отива и след малко се връща. - Братлета, не можах да намеря никаква кръв. Вторият отива и се връща след малко и казва: - И аз не можах да намеря никаква кръв. Отива третият и се връща след 5 минути и цялата му глава обляна в кръв и другите го питат: - Братле, откаде намери тая кръв? Той казва: - Видяхте ли оня дерек ето там? Те му рекли: - ДА. И той казал: - Аз не го видях. Най-добър бонус за 2008 година - това е работно място за 2009 година. Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ! Нямам толкова пари, че да мисля, че щастието не е в тях. Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача - да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: - Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа - в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: - Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? - На, взимай! - Ама това не е интервю! - Взимай го, казах…