Сряда, 7 октомври 2026
|
Смолян
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Блондинки
Две жени се срещат на улицата. - За мен е малка радост да те видя! - възкликнала едната. - За мен е още по-малка! - отговорила другата.
Блондинки
03.10.2017
3,823 прегледа
Следващ →
Още вицове
Шестима борци отишли на лекар, всичките сецнати в кръста. - Как така се случи, че всичките от веднъж ви хвана? - пита лекарят. - Ами, шефът ни каза да вдигнем един тир във въздуха... и ние го дигнахме...
Чукча вече втори ден стои пред дупка в леда и чака появата на някой отегчен от живота морж. Изведнъж пред него се появява, първо наблюдателната тръба на подводна лодка, след това и самата тя. Показва се американец, крещейки "Америка! Америка!". Чукчата само леко се обърнал и посочил една от посоките на земното кълбо, при което зарадваният моряк веднага шумно доложил координатите на своя капитан - "28 градуса северна ширина и 39 западна дължина!", след което подводницата се скрила под водата. Не минали и 20 часа и пред чукчата произтича същото събитие, но с руска атомна подводница. Руснакът пита - "Да си виждал голям метален морж, говорещ на странен език?" - Да! - казал ловецът. - А накъде отидоха, видя ли? - 28 градуса северна ширина и 39 западна дължина! - гордо отвърнал чукчата. - Я не ми се прави на умен, а ми покажи с пръст! - ядосано показал зъби руснакът.
Двама студенти, съквартиранти си приказват: - Човече, няма к’во да са яде бе, дай да измислим нещо. - Ми искаш ли да си вземем прасе? Ще го гледаме на тересата. - Е, прасе ли бе, то много мръсно. - Нищо бе, то ще свикне.
Имам един познат със странен талант. Той умее да намира разни вещи, преди някой да си ги е изгубил.
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!