Вицет — Смолян

В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: - Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? - Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: - Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! - Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!

Студентски 03.10.2017 3,888 прегледа

Следващ →

Още вицове

Отишъл Александър Томов в църквата: - Господи, Господи, защо отне лиценза на ЦСКА за евротурнирите, защо причини толкова болка на всички червени фенове? - Пак грешиш приятелю - отговорил странен глас - С отнемането на лиценза донесох най-голямото щастие за "армейците" - не един, а два резила на Левски! Семейство Ротшилд претърпяли корабокрушение с яхтата си в Карибско море. Баронът и съпругата му доплували със сал до необитаем остров. Той седнал на пясъка и започнал да гледа в морето. - Какво чакаш, стар глупак, никой няма да ни намери тук, ще умрем от глад и жажда! Направи нещо, задник! - истерично изкрещя съпругата му. - Успокой се, скъпа. Слушай, какво ще ти кажа. Преди три години на 23 юли за Синагогата в САЩ дарих 500 хиляди долара. Една година по-късно, след една успешна сделка на борсата, отново реших да направя дарение и на същия ден, 23 юли, им преведох 700 хиляди долара. Миналата година, моите петролните запаси нарастаха рязко и както винаги, по традиция, на 23 юли изпратих 1 милион на синагогата... - И какво от това? - попитала жена му. - Ими това, скъпа моя, че днес е 22 юли и те ще направят всичко по силите си, за да ни намерят! Между приятелки: - Представи си, купих си нов шал, а на мъжа ми не му хареса... - Ами смени го в магазина! - Ама ти какво, къде има такъв магазин, дето да се смени мъжа?! КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) Говорят си двама приятели: - Знаеш ли, за да угодя на жената спярх пушенето, пиенето, картите... - Поздравления! Сега трябва да е щастлива? - Къде ти! Всеки път, като си отвори устата, открива, че няма какво да ми каже!