Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда.
- Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”.
- И защо? – попитал той.
- Защото ме докосна по рамото без разрешение.
- Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
- Да, отче.
- Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, той ми пипаше гърдите.
- Както аз сега ги пипам ли?
- Да, отче.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но след това той ме съблече.
- Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й.
- Да, отче.
- И това не е причина да го наричаш копеле.
- Но, отче, той ме облада.
- Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
- Да, отче – казала тя няколко минути по-късно.
- И това не е причина да го наречеш копеле.
- Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
- Ах това гадно копеле!
- Докторе, непрекъснато ме преследват кошмари.
- Слушам Ви.
- Спя и сънувам, че чета лекция в голяма зала - с много слушатели, и в един момент "зациклям" - не мога да си спомня материала.
- Извинете, както какъв работите?
- Преподавател съм в университета.
- Преуморен сте господине! Ще Ви изпиша едни капки и повечко си почивайте!
- Докторе, кошмарът не в това.
- А в ???
- Събуждам се - и аз наистина чета лекция.