Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Мнозинството от мъжете имат това, което заслужават. Останалите са ергени.
Бисери 4,365 прегледа
Следващ →

Още вицове

Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: - Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: - Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: - Робърт, как е? Всичко наред ли е? - Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. - Какви ми ги разправяш, каква дръжка? - Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. - Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? - Скочи в басейна и умря. - Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. - То скочи, а басейнът беше празен. - Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! - Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. - ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? - Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. - ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! - Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето… Учителката ми каза: - Доведи баща ти! Доведох го. На другия ден мама ми каза същото. Запознанство на един прием: - Питърс! Промишленик - въглища и кокс! - Приятно ми е - Сивънс! Директор на затвор - хляб и вода! Разговарят двама лекари: - Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. - Така бе, бяха много - въздъхва другият. - Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там… В килията затворник разказва на съкафезника: - Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…