Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Един ден вълкът поканил лисицата на театър,но тя отказала. -Ти много псуваш и ще ме посрамиш пред другите. -Няма лисо, ще говоря само за цветя. Лисицата се съгласила.Отишли и вълкът гледа на неговото място заекът. -Ей,Зайо я нарцис от тук, че такъв ще ти закарамфиля та ще се обожуриш.
Животни 4,369 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибира се един вкъщи и гледа - на мястото на къщата на съседа му - разкошен дворец, пред двореца - тенис корт и комшията и Агаси играят тенис! - Комшу, как стана тая работа? - Ами бях на риба, хванах старата жаба и тя ми каза, че ако я пусна, ще ми изпълни едно желание. И така стана... - И къде я пусна? - Във вира под моста. Ако я хванеш, викай силно, защото недочува! Отишъл човекът на посоченото място и не след дълго хванал жабата. Всичко станало така, както казал комшията, човекът си поискал всичко вкъщи да потъне в злато, пуснал жабата и си тръгнал. Когато приближил до дома си, още отдалече видял, че на мястото на къщата му растат някакви тръстики, папури... с една дума - блато! Отишъл при съседа и казал: - Комшу, видя ли каква стана тя... Поисках злато, а гледай сега... - Ами аз те предупредих, че е глуха. Ти да не си мислиш, че аз съм искал голям Тенис? Срещат се двама приятели. - На къде? - Търся сина си. По улиците го няма, и в интернет клубовете, и в кафенетата... - Може да се е отбил в училище. Седи си в ателието художник-абстракционист, нещо е тъжен. Идва негов приятел и го пита: - Защо си такъв? - Ами направих портрет на една дама... - Това е хубаво! - Но тя сега иска да сменя на картината цвета на очите й. - Е, и? - Проблемът е, че не мога да си спомня къде й нарисувах очите. Говорят си двама: - Аз съм банкер, и за мой срам трябва да си призная, че в театър не съм стъпвал 20 години. - Не се притеснявайте, - казва другият, - аз съм актьор, и аз също последните 20 години не съм бил в банка. Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва: - Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз й дадох рибата и й казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба. ... Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови.