Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време. Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги. - Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Любими Герои 3,553 прегледа
Следващ →

Още вицове

Девойката: Къде ми е подаръкът за рождения ден? Младежът: Виждаш ли червеното Ферари пред сградата? Девойката: УАААААААААААУ! Виждам го! Младежът: Е, купих ти лак за нокти в същия цвят... Един борец седи пред една пропаст и плаче. Идва неговия приятел също борец и го пита: - Абе брато, защо плачеш? Какво си се разциврил като малко дете! А другия отговаря с тънък, нежен глас. - Ами не виждаш ли какво има долу? - Ми виждам как да не виждам, новия ти джип дето го купи вчера и какво от това ще си купиш друг, голяма работа, че е паднал. - Ама не виждаш ли какво има в джипа - пита мутрата. - Ми виждам труп на блондинка. Голяма работа ще си намериш друга, какво толкова. За това ли плачеш така? - Не бе, не - казва мутрата с тънкия гласец - не виждаш ли какво има в устата си!!!!! Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. - Петърчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? - Шшшшт! Как в Америка икономисват от химическо чистене? Вместо да занесете ризата си на химическо и да платите 5 долара, занесете я в Армията на Спасението(благотворителна организация за бедните). Те ще я изперат и на другия ден ще я сложат за продажба в техния магазин за един долар. Там ще си я купите обратно. - Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи? - Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше \"Твой завинаги\".