Вицет — Смолян

В автобуса се возят баба, моряк и почерпен след купон. Бабата моли подпийналия: - Момче, я ми продупчи билета. Сръбналият хлъцнал, олюлял се на завоя, загубил равновесие, видял, че перфораторът е мнооого далече и подал билета на моряка: - Войниче, я продупчи билетчето. - Аз не съм войник, а моряк! - Леле, бабе! Оплескали сме работата - връща й билетчето пийналият. Намираме се на кораб!

Пиянски 03.10.2017 2,606 прегледа

Следващ →

Още вицове

В кабинета на министър звъни вътрешният телефон. - Господин министър, обажда се охраната пред входа на министерството. Тука има един човек, който твърди, че ви е роднина и може да го докаже. - Тоя да не е ненормален, бе? - Да, господин министър, но ние си мислехме, че това е просто съвпадение.... В началото не века жените раждали в своите домове. Имали много деца. Една жена родила своето 24-то дете, което било момче. Както и предишните 23, тя родила в дома си. Когато лекарят попълвал формуляра за регистъра, той се обърнал към бащата и го запитал, имайки предвид датата: - Двадесет и шести ли е? Бащата помислил, че лекарят го пита за броя на децата, и бързо отговорил: - Оооо, не, докторе, само двадесет и четвърти! Жена се оплаква на психолог: - Да знаете, моят син е ужасен. Като види куче, винаги го рита, като види коте, го мята за опашката, като види стар човек, винаги му взима бастуна. - Не се притеснявайте, всички деца са такива. Като порастне, ще стане добър човек. - Сигурен ли сте? - Да, разбира се. Не се безпокойте, госпожо Шикългрубер. Учителката преподава на учениците урока по деление. Написва на дъската с тебешир "2:2" и пита: - Деца, какво означава това? - Равен резултат - отговарят учениците. Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят: "Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..." Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал: - Колко мило! Но писателят продължил: "...а вместо тях, гробища откриват"