Винаги съм бил назад спрямо връстниците си: когато всички деца имаха тамагочи - аз нямах, в училище - всички имаха тетрис, а аз имах тамагочи; купиха ми тетрис - всички имаха компютри, купиха ми компютър - всички имаха лаптопи, започнах да излизам с момиче - всички вече бяха женени. Няма да се учудя ако на 21.12 всички умрат, а аз изляза на улицата и да се разкрещя:
"Ей, къде сте всички?!"
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...