Какво казваме, а какво имаме предвид:
1. „Тъпи селски пръчки!” – „Никоя от тия няма да ми пусне!”
2. „Няма работа!” – „Брато, мързи ме дори да мисля!”
3. „В тая държава нищо не става!” – „Абе, жена, къде ми скри бирата?”
4. „Политиците са виновни!” – „Мамо, прегърни ме! Напишках се.”
В училище учителката пита учениците, къде работят бащите им.
- Моя татко работи в авсервиз.
- Моя е управител на ресторант.
- Моя е главен счетоводител.
- Моя е доцент в БАН...
Целият клас се смее. Учителката:
- Деца, не е хубаво да се смейте на чуждото нещастие...