Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. - У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас. - Много ми е тежко да кажа това, но го няма. - А, защо ти е тежко? - Защото страшно мразя да лъжа!
Разни 2,573 прегледа
Следващ →

Още вицове

В едно село живял един старец, който се прославил с това, че можел да изпърди всяка мелодия. Веднъж дошли журналисти от националната телевизията, за да се убедят от първа ръка в таланта на стареца и да заснемат предаване за този феномен.Единият журналист пита: - Можеш ли "Бяла роза" на Славка Калчева? - Лесна работа - казал дядото и изпърдял много вярно "Бяла роза". Другият журналист: - А, "Ветрове" на Лили Иванова можеш ли? - Няма проблеми... Третия журналист: - А, класика можеш ли ? Например токата и фуга в ре минор, от Бетовен? - Това не го знам, дайте нотите ще опитам. Донесли му нотите, стареца ги гледал, гледал и накрая казал: - Няма да стане момчета... Тука на три места може да се насe*а. Един свещеник се разстройвал много от това, че вярващите не давали никакви пожертвувания за църквата. Решил да приложи методът на хипнозата. На следващата служба той започнал да чете проповедта с бавен и монотонен глас и през цялото време люлеел един джобен часовник пред очите на вярващите. Когато усетил, че хората са хипнотизирани, той казал: - Всички вие сте щедри и добри. На вас ви е много приятно да пожертвате всичките си пари за богоугодни цели! Всички извадили джобните си пари и ги дали за църквата. Свещеникът останал много доволен и решил да приложи този метод и на следващата проповед. На следващата проповед, отново хипнотизирал хората, обаче се оказало, че те са си научили урока и никой не носи джобни пари. Свещеникът се ядосал и произнесъл: - Вие сте абсолютни посерковци... След това цяла седмица чистил черквата.... - Не може да влезнете от тук - това е изход! - Като е изход, аз как влезнах?!?! (Диалог в магазин "Фантастико") - Кризата не докосна нашия град. - Как успяхте? - Ние и преди кризата не работехме. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!