Вицет — Смолян

Учителката към Иванчо: - Какви са тези глупости, които пишеш Иванчо? Как така искаш да станеш сексопатолог - ти знаеш ли какво означава това? - Разбира се, госпожице! Ето например на улицата стоят две момичета - всяка със сладолед в ръка. Едната смуче сладоледа си, а другата отхапва от него. Въпросът е коя е омъжена? - Сигурно тази която отхапва от сладоледа. - Глупости - тази която има халка на пръста. А вие спешно се нуждаете от сексопатолог, госпожице.

Разни 03.10.2017 2,512 прегледа

Следващ →

Още вицове

Въпрос: Какво е смелост? Отговор: Да се пързаляш гол по бръснарски ножчета. КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) - Ще пиеш ли? - Не. - Що така? - Имам язва.. - Каква язва? На стомаха? - В семейството! - Как да разбереш, че една блондинка е от Пловдив? - Като я сложиш пред компютъра и й кажеш да кликне, и ако тя клекне значи е от Пловдив! Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: - А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: - Аз съм ангел и искам да те позная! - Но аз съм божа жена, не може! - Аз съм ангел, слушай ме! - Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал: - МуУааахахахахаха аз не съм ангел! Монахинята си махнала расото: - Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!