Двама каубои яздят през пустинята - единият шеф, другият телохранител. Гледат срещу тях иде друг конник (ама го виждат чак на хоризонта - вижда се дребен колкото една педя).
- Убий го тоя! - казва шефа.
- Е-е-е, далече е още.
След малко го виждат - висок две педи.
- Застреляй го тоя!
- Далече е, шефе.
Яздят още и го доближават на 20-30 метра.
- Застреляй го! - казва шефа.
- Ама срамота бе, шефе… - казва телохранителят. - От ей-такъв го знам! (показва една педя височина)
Един каубой, яздил из пустинята със седмици.
Стигнал до град неизвестен за него и решил да отпочине, задоволявайки биологичните си нужди (трябвало му женица на човека - загорял).
Влиза в местния бар. Взел да се оглежда за жени. Няма!!!
- Бармане. Абе вие тука в това градче, нямате ли жени?
- Абе, кво да ти кажа. Ние тука си нямами жени, ама ако знаеш в задния двор какви животни имамееее.
- А животни, стига глупости.
Да ама коубоят си имал нужди и кво да направи отишъл, избрал си едно прасенце, подмил го, завел го на бара, черпил го ярмичка докато изпие едно питие и забелязал, че всички в баро го зяпат.
- А бармане. Абе защо така всички ме зяпат. Нали и вие правите така.
- Да бе и ние правиме така. Ама никой не излиза с момичето на ШЕРИФА.