Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Господин влиза в кабинета на доктора, който учтиво го моли да седне на стола. Но човечеца : -А не докторе аз ще постоя прав -така ми е по-удобно -Ама седнете все пак де не стойте прав, не се притеснявайте. С голямия усилия -ох, ах, ох, ах нашия човек с мъка се наместил в стола -Какъв е проблема господине? -пита доктора -Ох малко ми е неудобно, но имам мускулна треска на ..... ануса -Е само за такава не бях чувал, господине. И как я получихте? -Ми то не е много за разправяне, но..... онзи ден както си бях при любовницата, изведнъж вратата се отвори с гръм и трясък и ето се появява нейния съпруг - огромен като трикрилен гардироб с надстройка. Като ме видя и само си облиза палеца и като ме надена и като ме понесе из стаята - ужас. Но това не е нищо - до тук добре някак си, но после като обърна пръста си над прозореца и като зависях от 12-я етаж - ето тука вече хванах мускулната треска
Семейни 4,270 прегледа
Следващ →

Още вицове

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. - Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка. - Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай. В съда. - Защо убихте жена си с чука? - Всеки сам кове щастието си, господин съдия! - Приеми моите искрени поздравления, детето ми..- приказва дядо на своя внук, който се жени на другия ден. - Аз съм абсолютно сигурен, че днешният ден ще остане завинаги в паметта ти, като най-щастливият през твоя живот.... - Ама, дядо, сватбата ми е утре! - възразява младоженецът. - Именно, именно.. - отвръща дядото. Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо, с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да се научи да свири на нея. Когато след две години войникът се прибира в къщи, прегръща жена си и казва: - Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага! - Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника. Ловджия към друг ловджия: - Ходи виж, що за звяр свалих. След малко се връща: - Що за звяр е, не знам, а по лична карта се казва Иван Петров...