Чапаев и Петка бягат от белите... Виждат една крава, убиват я, одират кожата и се скриват в нея. По едно време идва стопанина й да я храни и понеже Петка бил отпред, наложило му се да яде сено. Не му било приятно, но нямало какво да прави, преживял и слушал как Чапаев се хихикал отзад. По някое време и Петка започнал да се хихика.
- Какво смешно има, Петка? - попитал Чапаев
- Нищо особено, Василий Иванович, селският бик идва!
Пожелавам ти
едно утро, в което да тръгнеш усмихната,
една ръка, на която да се облегнеш,
едно рамо, на което да стихват тревогите,
една обич, да носиш в сърцето си,
един път, да те води към хората,
една цел, да те води в живота,
за да бъдеш истински щастлива!