Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли:
- Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
- Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал.
- Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
- Сега не, но докато бях жив...
Прибира се син вкъщи.
- Тате, ще се женя,
- Чудесно. Коя е тя?
- Ето я.
Влиза жена.
Бащата:
- Господи божичко!
Сина(не се е казвал Божо):
- Това е майка й. А ето я и самата нея.
Влиза и тя. Бащата:
- По-добре се жени за майка й.