Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Университет. Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката. Професорът /стреснато/: - Ти ли си, ма лельо Марче? Чистачката: - Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява... Професорът: - Какво му е на детето? Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава: - Ами, само на седем години е, а си играе с пишката... Професорът се обръща към хлапето и пита: - Кво става, малък... Бил си само на седем години, а? Момчето: - Ъхъ! Професорът: - И лъскаш бастуна, а? - Ъхъ! Професорът /замислено/: - Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
Семейни 4,115 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хаос - това е, когато мюсюлманите обясняват на будистите защо католиците ги защитават от православните. Вечер. Проливен дъжд. На вратата на кръчмата "Св. Георги и змеят" чука пътник. Вратата отваря свирепа кръчмарка. Пътникът се обръща към нея с думите: - Аз съм беден пътник, цял ден съм пътувал, уморен съм и съм гладен, но нямам никакви пари.... Кръчмарката изръмжава зловещо: - Абе я ходи се... твойта мама... Пътникът: - А мога ли да говоря със Св. Георги... Две блондинки отиват на зъболекар. Лято е, топло, двете са с къси ефирни полички. Идва ред на първата блондинка - зъболекарят я поканва в кабинета. Разкръстосвайки краката да стане, зъболекарят вижда бикините й. Влиза блондинката и сяда на стола. - Отворете си устата - казва зъболекарят - Искате ли сега оттук да ви кажа цвета на бикините ви? Излиза блондинката развълнувана и казва на приятелката си: - Леле, този зъболекар е върха. През устата ми видя бикините! Влиза втората блондинка. Сяда на стола, разкрачва си краката и казва: - А сега, докторе, бихте ли видяли оттук, кой зъб ме боли?! Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара... - Какво ще направите, ако Вашата жена купи розова кола? - Ще овдовея...