Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Полицай вижда дете на улицата и го пита:
- Как се казваш?
- Като татко - отговоря детето.
- А, как се казва баща ти?
- Като мен - казало хлапето.
- Как се казвате двамата?
- Еднакво.