Иванчо се оженил за Марийка, но като я чукал искал да стигне дъното на пичето й. Първата брачна нощ добре, втората пак, но на третата фал. Иванчо не можал да стигне дъното.
- Марийке, ще се развеждам с теб.
Марийка отишла при майка си и обяснила всичко. Майка й казала да сложи една ябълка. Марийка изпълнила заръката. Иванчо останал доволен. Тя станала и извадила ябълката и я измила. Иванчо станал сутринта и гладен изял ябълката. Било кризисно време и ябълкити били кът. Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма. Ревешката тя отишла при майка си.
- Мамо, пък Иванчо изяде ябълката.
Майкат я зауспокоявала:
- Оооо Марийке, той баща ти едно време по цели тикви ядеше.
На габровец се разболяла жената. Свидело му се за парите за доктор, но положението на жената се влошавало. Нямало как - вечерта тръгнал за града да търси лекар. Но насред пътя се сетил за нещо, върнал се вкъщи и викнал:
- Пено, ако усетиш, че вече няма да те бъде, духни поне лампата - да не гори газта напразно!