Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Северна Африка, пясъци, дюни, змии и гущери. Пилот на Ту-154 аварирал и се приземил разбивайки самолета. Едвам оцелял решава да тръгне пеш, надявайки се да стигне до близкото селище, което се намирало на има няма 300-400 км. Вървял, ден, втори, трети, на 4-тия запасите от храна и вода запривършвали. Но изведниж "О чудо!" видял оазис пред себе си. Тръгнал с бърза крачка натам, но за нещастие, точно пред оазиса спял един змей. Нашият пилот, се подвоумил... В крайна сметка събрал последните си сили който намерил, взел едно дърво което намерил наоколо, и започнал да трепе спящият змей! Бил го, бил го, змея се разбудил и почнал да вика:
- Оуу чеки бе, що ме биеш бе? Стой мирен к`во станало?
Пилотът капнал от умора го загледал и рекъл:
- Е как що бе? Искам да пия вода!
Змея:
- Е пий де, кой ти пречи!?