Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...
Марийка отива при Иванка и й казва:
- Иванке, сложи си пердета на прозорците във вас, защото ми омръзна да гледам мъжа ти чисто гол да се разкарва.
- Марийке, ти вземи да си купиш очила, за да видиш, че това не е моя мъж, а твоя.