Хан Кубрат свикал синовете си в шатъра и има казал:
- Деца мои, вземете по една пръчка от този сноп и я строшете.
Взели те по една пръчка и я строшили.
- Хайде, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взимали те по пръчка и я трошили, докато в центъра на шатъра не се образувал огромен куп съчки.
- А сега, синове мои... - казал Кубрат с тържествен глас. - Ми напалете огън, че умрях от студ, бе хаймани!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!