Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:
— Мамка й, вече е пристигнала…
Някакъв пресича границата с торба на рамото. Митничарите питат:
- Какво носиш?
- Храна за канарчета.
- Я да видим ние… Ха, че това е кафе бе!
- Е, и?
- Ами канарчетата не ядат кафе.
- Да стоят гладни тогава!