Съпруга съм на три деца. С човека обрахме пари и купихме тристаен апартамент. Една вечер звъни вратата. Звънеца чука. Отварям – нинджа. И без да каже нищо с карате – в бъбреците. Докато се усетя, ми би два шамара с крак и един на детето в гръбначния кош. От ударната вълна отлитам 20-30 метра. Абстрахираха децата. Човека го няма. Ако общината не вземе спешни мерки ще се самоубеся или ще изчезна безкрайно.
Извадка от автобиография:
- Аз съм много примерен човек - изпълнявам си съвестно задълженията, никога не противореча на шефа, спазвам си работното време, не пия, не пуша, не обиждам, верен съм на жена си… но като изляза от пандиза друга птичка ще запее…