Един черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото бързам!
Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Конят се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път.
Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Я какъв тъп барман! Събудил е друг кон!
Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря:
- Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла.
Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф.
- Шефе, да знаеш кой спрях?
- Кой си спрял, да не си спрял някой депутат?
- Не бе шефе, много по-голям от него.
- Да не е министър-председателя или президента?
- Не, още по високо ниво.
- Бе ти да не си спрял Дядо Господ?
- Ми сигурно ще е той след като папата го вози.