Вицет — Смолян

Слизам една сутрин до кварталното заведение да си взема едно кафе. И там, на улицата, ме спира някакъв пияница и ми вика: - А бе, извинявай, ама имаш ли 20лв да ми дадеш назаем. Ще ти ги върна, обещавам! Много съм стабилен! Ти не ме познаваш, ама можеш да питаш, тука у квартала всички ме познават. Аз съм Стефан П*тката, можеш да питаш всеки.

Разни 03.10.2017 3,344 прегледа

Следващ →

Още вицове

Пътувам в метрото. Срещу мен седи младеж, ту повдига очи към мен, ту ги сваля. Омръзна ми. А после, когато народа във вагона намаля, видях, че той чете книгата "Как да разпознаваме вещиците". автор: Иво Иванов - Аз лично ще нося ли някаква съдебна отговорност, ако кажа на професионален убиец да ходи да си гледа работата? ---- - Защо рибата тон не тежи 1000 килограма? ---- - Защо диспечерите на земята си губят времето да говорят на пилотите на изтребители, след като знаят, че те се движат със свръхзвукова скорост? ---- - Някой някога виждал ли е облечена вода? ---- - Разумно ли е да се насърчава един ковач да ходи да забива гаджета? Късна нощ. Мъжът похърква и попръдва в семейното ложе. Жена му внимателно става и на пръсти тихо, тихо отива до тоалетката. Отваря най-долното чекмедже - наредени там лежат батарея разнокалибрени вибратори. Нежно, внимателно ги гали с върха на пръстите си и с любов шепти в късната доба: - Спете, спете мои уморени любими... Трима ловджии си говорят за жените си: - Моята е като сърна! Стройна, нежна, с големи влажни очи... - А моята е хитра, лукава, бърза... Като лисица. - А моята пък, да ви кажа, външно изглежда като човек... Правим обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие